Най-добрата страна на Пекин

Най-добрата страна на Пекин

Blog Article

Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове и смело очертават в небесния лазур голите си, скалисти, със сурова хубост чела. А още по-високо, над тия надменни гиганти, в гълъбовосиньото небе се вие бавно и спокойно орел - планински цар, с непостижим и смел полет.

Тъмнееха гъсти ресници, мъртвешки склопени. Из полуоткрити уста бе потекла струйка алена кръв и обагрила бялата й гушка. Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.

Няма месец откак се земахте, и ти ѝ се насити и я остави — отговори Стамо, който досега мълчеше и мислеше нещо.

Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.

В хода на историята героите преодоляват различни предизвикателства – борят се за прехраната си, сблъскват се с природните стихии, опитват се да надделеят над несправедливостта и изкушенията и по този начин се променят и израстват духовно.

- Магдалино, ако ти не жалиш себе си, пожали него! - казал някой на девойката.

Криси Среткова, която обикаля света със своите изложби

Боне хвърли черджето, изправи се отчаян над нея, прекръсти се и заплака.

- Цял да ме изгорят - това съм. Мойта Магдалина иска сама да си избере другар.

Аз, волно изтегнат по гръб върху влажна и зелена постилка от див бурен и миризлив здравец, лежа и гледам едрата, мощна и кокалеста фигура на стария Чумак, който седнал край мене, внимателно наведен и гологлав, чисти непогрешимото си шишане. Над високото му, изпъкнало и ръбато чело падат малки потни кичури от сребросива коса и чудесно украсяват това продълговато, сухо, но здраво и червено лице, по което, както всякога, лежеше надменното спокойствие, на една калена и волна душа.

Екливи и ободрителни смехове ??????? му отговориха от околните нивя.

Разказите на Елин Пелин са богати както на комични ситуации и дяволити герои от българското село, така и на трогателни моменти и докосващи сърцето случки.

Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.

По пътя към върха - Историята на Христо Проданов Димитър Димитров